НАЀМВАМ СЕ1, -аш се, несв.; наèмна се, -еш се, мин. св. наèмнах се, св., непрех. Остар. и диал. Наемам се1; нагърбвам се. — Поотлекна ми, дядо Тодоре, рече болният, трий още.. — Да не те лъжа — не се наемвам на такава рана, в която може и куршумът да е вътре. Ц. Гинчев, ГК, 266. Сякога са намерваше накрая на леса един дървар със сина си, които показваха на пътниците прекрасна гостиница, близолежаща,..; детето даже са наемваше да ги заведе. Н. Михайловски, ПА (превод), 56-57. Ако той ся разболее, тя с най-голямо усърдие ся наемва за лекуванието му. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 41. Обзалагая са овчери, /.. / който Марийка измами, / голям обзалог жа земе — / .. /Никой са не е наемнал. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 185.
НАЀМВАМ СЕ2, -аш се, несв.; наèмна се, -еш се, мин. св. — ах се, св., непрех. Диал. Правя усилие за нещо, с усилие правя някакво движение, повдигам се или тръгвам, насочвам се нанякъде; напъвам се. Вранка наколеничи, лениво се наемна няколко пъти и стана. Ил. Волен, МДС, 91. Телич изруга, заби пети в земята, сви се с наведена глава и като се наемна, дигна свирджията. Н. Кирилов, ПД, 21. Тъкмо когато слугинята се наемна да прескочи вадичката.., Кирил ѝ тури крак. Т. Харманджиев, КЕД, 99.